„БОЖЕ МОЙ, КАК ВСЕ КРАСИВО...”
Леонид Львович Аронзон (1939-1970 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БОЖЕ, КОЛКО Е КРАСИВО
Боже, колко е красиво!
Всеки път дъга преде.
Как в почивката щастлива
взор да свърнеш, накъде?
Щом е този речен ден
с вятър трепетен, прохладен,
няма свят, назад останал –
има само свят пред мен.
Ударения
БОЖЕ, КОЛКО Е КРАСИВО
Бо́же, ко́лко е краси́во!
Все́ки пъ́т дъга́ преде́.
Ка́к в почи́вката штастли́ва
взо́р да свъ́рнеш, накъде́?
Што́м е то́зи ре́чен де́н
с вя́тър тре́петен, прохла́ден,
ня́ма свя́т, наза́д оста́нал –
и́ма са́мо свя́т пред ме́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Аронзон
БОЖЕ МОЙ, КАК ВСЕ КРАСИВО...
Боже мой, как все красиво!
Всякий раз как никогда.
Нет в прекрасном перерыва,
отвернуться б, но куда?
Оттого, что он речной,
ветер трепетный прохладен.
Никакого мира сзади –
все, что есть – передо мной.
1970 г.
---------------
Руският поет Леонид Аронзон (Леонид Львович Аронзон) е роден на 24 март 1939 г. в Ленинград. Завършва Ленинградския педагогически институт (1963 г.). Преподава във вечерни училища, пише сценарии за научно-популярни филми. Пише стихове от детските си години, но приживе не е публикувал в официалния печат. Печата в самиздатски издания, приемат го за един от лидерите на ленинградския неформален литературен авангард. През 1969 г. подготвя сборника със синтезирани литературно-графични творби „Ave”. Умира при неизяснени обстоятелства на 13 октомври 1970 г. близо до Ташкент. През 1979 г. книга с негови стихове излиза като приложение на самиздатското сп. „Часы”, посмъртно излизат и стихосбирките му „Стихотворения” (1990 г.), „Смерть бабочки” (1998 г.), „Собрании произведений” (в два тома, 2006 г.), „Innenflаche der Hand” (2009 г.).